Колко много години пази за нас
виещата се лоза. Виещата се лоза.
Изнурен от неизменност е светът,

 В раковинните ти ръце...
В ръцете ти като във раковини
спи океанът във дълбинното си синьо.

Ако те срещна отново за пръв път,
но в една различна градина, в друга гора,
може би друг би бил на листата шепотът,

Някой размива цветовете на сенки разпознаваеми
и твоите устни вае тихият здрач.
В очите ти лунното залязване е неразгадаемо.

Когато някой чака
някой да се върне
душата му света загърбва.

                Мисля, че Марк Твен беше този, който бе писал за съдбата на двама близнаци от Мисисипи. От историята за тях се знаеше само, че единият надживял другия. Преживелият обаче сам не знаел, кой от двамата е починалият... Казано...

 
В една прочута лекция Райнер Мария Рилке говори за “Голямата тишина, царяща около нещата”. Тази околна тишина съществува, за да усмири сърцата и да изостри чувствителността ни при опознаването на Другите. Тя е тишина, беля...

Истински измислено в приказните прорези на някогашни нощи...
“Думите, които ще си кажем, нека пеперудите не чуят,
            че по тях ще литнат и тогава ще ги търсим дълго сред крилете!”

След преобръщане на свикналия ни с други звукови съчетания език при произнасянето на името Сохраб Сепехри, след преодоляването на наслоявания по отношение на Иран, може би и можем да прочетем стихове, родени там, като мислим за тях като ...

Този разказ има своята предистория - изникна като идея след прочитането на първата част на повестта на Олга Токарчук "Гардеробът", а също така в него има алюзия към още една повест - този път на български автор - Виктор Пасков с неговата...

Срещата ни с лицето бележи началото на човешкото.
Мисълта, събудена върху лицето на другия, не е мисъл, предизвикана от... едно изображение, а мисъл за... едно небезразличие към другия, нарушаване на равновесието на безстрастната душа,...

Мъжът не трябва да се взима наведнъж,
а в малки дози
и винаги добре да се разклаща,