Мисля, че Марк Твен беше този, който бе писал за съдбата на двама близнаци от Мисисипи. От историята за тях се знаеше само, че единият надживял другия. Преживелият обаче сам не знаел, кой от двамата е починалият... Казано по този начин, звучи нелепо.

                Всъщност историята е следната: един младеж от Мисисипи запитал годеницата си дали го обича. След като получил утвърдителен отговор, той се счел за длъжен да сподели с момичето, че се чувствал някак измамен, защото тя не обичала него, а брата му близнак.

                Годеницата се разтревожила: “Какво искаш да кажеш?”, попитала. Тогава момъкът й разказал историята на своя живот:

                - Едновременно с мен се е родил и другият ми брат, били сме близнаци. Приличали сме си повече от които и да било други, родени по тези земи. Никой не бил в състояние да ни различи. За да може да ни разпознава, бедната ни майка решила проблема така: единият от нас да носи сини панталони, а другият – розови. Но имената ни били вече дадени още преди хрумването на майка ни за разноцветните панталони. По-късно, когато прислужницата донесла по половин дузина от единия и от другия цвят, майка ни проявила небрежност, като допуснала да ни обуят без предварително да изяснят самоличността ни. Получило се така, че объркали и имената, поради факта, чче всъщност не се знаело на кого именно са обули сините и на кого – розовите панталони. Наложило се повторно да ни кръщават, този път – обути. Така че най-после започнали да ни различават поне у дома.

                Годеницата слушала търпеливо, без да й стане много ясен смисълът на казаното. Младежът продължил разказа си:

                - Всичко вървяло добре до деня, когато прислужницата трябвало да ни изкъпе в реката и единият от нас се удавил... Преди да се потопим във водата обаче, трябвало да свалим панталоните си и когато майка ни, обляна в сълзи, дошла, тя самата не могла да разбере дали удавеното дете е носело преди сини или розови панталонки.

                Смутена, годеницата се опитала да намери някакво логично обяснение на случая, но не й се удало. Проблемът с панталоните се оказал действително твърде комплициран, за да бъде отминат като някакъв факт без значение за собственото й бъдеще. Дамата се натъжила. Тогава, опитвайки се да я утеши, годеникът споделил развръзката на своята заплетена история:

                - Не се измъчвай! – казал той. В предсмъртния си час моята майка ми повери една семейна тайна: на определено място на тялото си единият от близнаците има луничка. Единствено тя знаела това и е съумяла да запази тайната до края на живота си. Впрочем този с луничката съм аз...

                Радостно развълнувана, девойката прегърнала годеника си.

                - Ах! – казала. Как само ме изплаши! За момент допуснах, че наистина обичам не теб, а брат ти.

                С отривист жест младежът разкопчал яката на ризата си и още по-смутено промълвил: